Пътуване до ЮАР и Мозамбик: Йоханесбург 2 – вяра и градски контрасти

Целия маршрут на пътуването до ЮАР и Мозамбик, както полезни съвети, разходи и изводи може да прочетете ТУК.

КЪМ ПРЕДНИЯ ПЪТЕПИС –> ЙОХАНЕСБУРГ – ПЛЕМЕННИ ИСТОРИИ

ПРИКЛЮЧЕНИЕТО, НАРЕЧЕНО UBER

Информацията, която събрах предварително, бе че е дълбоко препоръчително в ЮАР и Африка, като цяло, да се използва повече UBER отколкото BOLT от гледна точка на безопасност. Беше толкова интересно да се качвам в колите на различни шофьори, които да ме трансферират до различни места и пътувайки да си говорим за нещата от живота. Всички те бяха толкова различни – с един се смяхме до спукване, а той се оказа библейски учител; с друг коментирахме заплати и финанси; трети разказа за сляпото си детенце, което на всичко отгоре е и на легло;  четвърти бе огорчен от това, че в много църкви говорят само за пари, а пети се оказа една от малкото жени шофьори в Убер. Въпреки различията имаше едно нещо, което ги свързваше и то бе – борбата за оцеляване. Когато ги питах кога им е почивният ден, винаги ги избиваше на смях…


–> Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел в Йоханесбург. Виж ТУК!


НЕДЕЛЯ – ВРЕМЕ ЗА ЦЪРКВА!

На следващата сутрин с Uber шофьорът Johannes се придвижих до църква Christian Revival Church. Той бе човек, ходил на църква, но сега стоеше настрана, разочарован, защото според него по църквите говорят само за пари и определят хората според това какво кола имат или какви дрехи носят. Той ми сподели за покойният William Branham, че иска да е имал възможността да бъде в неговата църква. Човекът търсеше искреност и чистота. Какви разговори само.

Богослужението започваше в 9:30, но аз бях там по-рано и успях да разгледам. Първото впечатление бе, че е супер богата църква! Предимно негърска. Повече за CRC – ТУК. Имаше организация на движението по кръстовищата около църквата. Деца от неделното, облечени с клоунски дрехи и перуки, посрещаха семействата и ги подканяха да се включат. Огромна зала за над 3-4 000 човека, кафене, място за снимки. На излизане от детската църква имаше близалки за 25ст. Разпоредители навсякъде. Спазват се правила – от тук мини, от тук не може. Хвалението – силно, мощно, издигащо Исус. Много хора си водят записки. За статистиката – имаше около 30 новородени и 7-8 посветени на Бога деца наведнъж и то на най-обикновено редовно богослужение.

Christian Revival Church е най-бързо растящата верига от църкви в ЮАР. Проповедта? Ами какъв е шанса точно на това богослужение, на 28.04, пасторът да говори за това да не се отказваме от мечтите и даде за пример Йосиф и как неговото семейство го скастри. Споделяй мечтста си само с други мечтатели. И цялото това послание точно, когато озаглавих своето пътуване „Сбъдване на Мечтата“. Бавно, но стабилно Бог те води до сбъдване на мечтата. Не всичко е цветя и рози. Като пътуването – може да харесваш да гледаш през прозореца на самолета, но преди това трябва да си приготвиш багажа, да минеш паспортните проверки, да чакаш на опашка и т.н.  Линк към тази конкретна проповед ТУК. Всичко бе прекрасно наистина, но никой не дойде да се запознае с мен.

ДЖОБЪРГ – ГРАД НА КОНТРАСТИ

От CRC с Uber се придвижих до спирката Rosebank, откъдето започва машрута на Зебележителния автобус. Шофьорът се казваше Gomotsegang Frans и този път се оказа, че той посещава Zion Christian Church. Характерното за тях е, че не ядат свинско, без пият никакъв алкохол и спазват християнски халал. На богослужение всички са облечени еднакво. Като попитах защо, не получих отговор. „Трябва да знаеш защо правиш нещата, които правиш“

Билетите за големият червен Sightseeng Hop-on Hop-off бус (Забележителния автобус) бях взела предварително през Viator.com и първоначалният план бе да отделя почти цял ден за обикаляне, но програмата претърпя промени. Билетът дори включваше и пешеходен тур из квартал Совето – важно място по време на Апартейда. В крайна сметка обаче имах едва само 2 часа за возене и разглеждане от покрива на автобуса, без да слизам, от гледна точка на безопасност и пестене на време.

До този момент бях останала с впечатлението, че Джобърг (краткото име на Йоханесбург) е много уреден и красив град, но този автобус ми отвори очите, че има квартали, където е наистина опасно да се движиш пеша, камо ли пък сам. Каква ирония е, че тези квартали се намираха в самия център на града, близо до централната гара и седалищата на големите банки в ЮАР. Мръсни улици, боклуци навсякъде, малко коли. Вероятно хората са бедни, че да си позволят кола. Жалка картинка.

НЕЛСЪН МАНДЕЛА – НАЦИОНАЛНИЯТ ГЕРОЙ НА ЮАР

Последва посещение на Музеят на Апартейда (Apparthaid Museum), където се разказва за историята как се случва разделението в ЮАР на бели и черни и как се преодолява тази пропаст между расите.

Музеят почива в понеделник и вторник. Работното му време е от 9:00- 17:00 ч.  Входната такса е R160 = 16 лв.

В музеят има килии по 2х1 м., приличащи повече по големина на тоалетна, отколкото на място за живеене. Килията на Нелсън Мандела, в която той прекарва 18 години в затвора е била голяма 2х3 метра. Има стая със списък на жертвите и множество… бесилки. Има множество табели „за бели“, „не за черни“, плакати, видео материали, снимки и цитати на Нелсън Мандела. Бях много докосната от едно момиче, негърка, която плачеше в двора на музеят, виждайки какво белите са правили с нейните деди.


Харесайте страничката ми във FACEBOOK, за да научавате първи за нови пътеписи и приключения!


Интересни факти за Нелсън Мандела:
– Той е първият президент на ЮАР
– Получава Нобелова награда за мир през 1993г.
– Негова жена е Самора Мишел, за която се омъжва на своя 80-годишен юбилей. Интересно е, че тази дама е била преди това съпруга на първият президент на Мозамбик.
– На 12.06.2008 Мандела е награден и с българския орден „Стара планина“ за принос към човечеството
– Израства в семейство с 13 деца
– Нелсън Мандела и Васил Левски са родени на една дата – 18 Юли.

МОЯТА ПРИЯТЕЛКА НЕГЪРКА

След музеят имах уговорена среща в Clearwater Mall и дотам стигнах отново с Uber, но този път за изненада бе шофьор жена – Khethiwe. Оказа се, че тя е една от наистина малкото жени-шофьори в Uber. А тя пък ми отговори, че аз съм първата сама бяла жена, която вижда да се качва при нея. Поговорихме, посмяхме се и накрая й казах, че „Зачеването е Божа работа“, защото тя самата изглежда имаше проблем.

Срещата ми бе с новата ми африканска приятелка негърка – Khanya. Това е момичето, с което в продължение на 4 месеца тренирах своя разговорен английски онлайн през платформата Preply.com. Уроците бяха на смешна цена – 3-4$ за 50-минутен урок, в който може да разсъждавате на определена тема, може да минавате някакви онлайн упражнения за граматика и речник или просто да говорите свободно за нещата от живота. Онлайн бяхме говорили за толкова различни теми, че сега, когато се видяхме, беше като че винаги сме се познавали. Седнахме да хапнем в едно заведение в мола. Поръчах салата, а то дойде някакво огромно салатище – най-голямата салата, която някога съм получавала. Предварително бях осведомена от българин, живеещ в ЮАР, че в манталитета на негрите е залегнало да очакват от белите или да ги почерпят, или да им купят нещо, да им дадат пари или да им направят някаква услуга. Та в този смисъл почерпих моята приятелка Khanya.

ВТОРА ЦЪРКВА

Последва вечерно посещение на църквата на Каня, в която трябваше да отидем заедно още сутринта, но тъй като майка й бе в болница по това време и Каня бе възпрепятствана. Църквата се казваше Little Falls Christian Center и бе предимно с бели хора, но имаше и не малко негри.

Още на входа една жена ме фокусира, разбра, че съм от България и ме представи на още на една жена. Тя от своя страна ме представи на цяла група жени и ме настани до тях. Чувството бе като че ли се познаваме от години. Най-топлото посрещане EVER. Не стига това, но накрая и пасторът бе научил, че има човек от България и ме извика отпред и всички се помолиха за мен и България. Отделно, по време на това също редовно богослужение имаше около 20 новородени и имаше водно кръщение, като църквата бе подготвила черни дрехи за потапянето (за който има нужда), само човек са реши да го направи, т.е. не бе необходимо човекът да носи нещо или да се подготвя. Всичко бе осигурено от църквата. Линк към конкретното богослужение ТУК.

На връщане към хотела ми в Sandton с Uber попаднах на шофьорът Тюсо. Е, голям смях падна с този човечец. Накрая се оказа, че е библейски учител в църква Assambleys of God. Какви срещи само!

КЪМ СЛЕДВАЩИЯ ПЪТЕПИС –> МИСИОНЕРСКА БАЗА В МАПУТО, МОЗАМБИК


–> Разгледай и резервирай с отстъпка бюджетен хотел в Йоханесбург. Виж ТУК!


 

Хареса ли ви статията? Моля споделете в: